Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
2.02.2015 г., 18:00 ч.

Отиде си 

  Поезия
299 0 4

Вятърни спомени топлят леглото,

Прегръщат, целуват, като вулкан

изригват и просто си тръгват.

Нищо не казват, но променят света.

Бегли сенки-отсенки на обич лазят

във тъмното, не молят от болка очите,

сълзите потъват във вазата счупена.

Опъвана без пощада на простора

съхне забравена първата рана.

Вехне младостта разпиляна на нишки.

Облаци, дим и мъгла. Есен настъпва.

Идва слана!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! До нови срещи!
  • Ще запомня някои уникални образи оттук...
    Привет, Василка!
  • Хубав и тъжен стих!
    Понякога в чувствата идва есен
    и сланата попарва всичко хубаво..
    Поздрави, Василка!
  • Искрено, оригинално и болезнено произведение!
    Отражение на реалността:
    "Опъвана без пощада на простора
    съхне забравена първата рана..."
    Желая ти по-ведро бъдеще и лека нощ!
Предложения
: ??:??