Вятърни спомени топлят леглото,
Прегръщат, целуват, като вулкан
изригват и просто си тръгват.
Нищо не казват, но променят света.
Бегли сенки-отсенки на обич лазят
във тъмното, не молят от болка очите,
сълзите потъват във вазата счупена.
Опъвана без пощада на простора
съхне забравена първата рана.
Вехне младостта разпиляна на нишки.
Облаци, дим и мъгла. Есен настъпва.
Идва слана!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
