Вятърни спомени топлят леглото,
Прегръщат, целуват, като вулкан
изригват и просто си тръгват.
Нищо не казват, но променят света.
Бегли сенки-отсенки на обич лазят
във тъмното, не молят от болка очите,
сълзите потъват във вазата счупена.
Опъвана без пощада на простора
съхне забравена първата рана.
Вехне младостта разпиляна на нишки.
Облаци, дим и мъгла. Есен настъпва.
Идва слана!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
