Отиде си

2 feb 2015, 18:00

Poesía

297 0 4

Вятърни спомени топлят леглото,

Прегръщат, целуват, като вулкан

изригват и просто си тръгват.

Нищо не казват, но променят света.

Бегли сенки-отсенки на обич лазят

във тъмното, не молят от болка очите,

сълзите потъват във вазата счупена.

Опъвана без пощада на простора

съхне забравена първата рана.

Вехне младостта разпиляна на нишки.

Облаци, дим и мъгла. Есен настъпва.

Идва слана!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-02-03T17:52:53+02:00

Благодаря Ви! До нови срещи!
voda (Елица Ангелова)

2015-02-03T03:57:26+02:00

Ще запомня някои уникални образи оттук...
Привет, Василка!
plama7 (Пламена Владимирова)

2015-02-02T20:44:32+02:00

Хубав и тъжен стих!
Понякога в чувствата идва есен
и сланата попарва всичко хубаво..
Поздрави, Василка!
stoyna (Стойна Димова)

2015-02-02T19:54:42+02:00

Искрено, оригинално и болезнено произведение!
Отражение на реалността:
"Опъвана без пощада на простора
съхне забравена първата рана..."
Желая ти по-ведро бъдеще и лека нощ!