Откраднат час...
Притварям очи и мълча,
очакваща тебе.
Усещам дъха ти, с който ме галиш,
сливам устни с тези, с които ме мамиш.
Отдавам се цяла в твоите ръце,
по-живо едва ли било е мойто сърце.
Треперя цяла в забрава...
че само още час ни остава...
Час откраднат имаме само,
а после ще тръгнеш и ти...
Че път към вкъщи имаш,
и жена - очакваща те с мечти.
Ще ме целунеш,
ще ми пожелаеш „лека нощ",
а аз тихо сама ще се сгуша.
Кротко смирена, за да поплача,
под завивката ще се промуша.
Ще искам да заспя,
да не мисля,
че в крайна сметка...
съм втората аз...
Тайно ще броя минутите, оставащи
до другия откраднат час...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
