Откраднат час...
Притварям очи и мълча,
очакваща тебе.
Усещам дъха ти, с който ме галиш,
сливам устни с тези, с които ме мамиш.
Отдавам се цяла в твоите ръце,
по-живо едва ли било е мойто сърце.
Треперя цяла в забрава...
че само още час ни остава...
Час откраднат имаме само,
а после ще тръгнеш и ти...
Че път към вкъщи имаш,
и жена - очакваща те с мечти.
Ще ме целунеш,
ще ми пожелаеш „лека нощ",
а аз тихо сама ще се сгуша.
Кротко смирена, за да поплача,
под завивката ще се промуша.
Ще искам да заспя,
да не мисля,
че в крайна сметка...
съм втората аз...
Тайно ще броя минутите, оставащи
до другия откраднат час...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
