18 мар. 2010 г., 21:09

Откраднат миг

612 0 0

Да пишеш стих намираш време.

Защо да носиш и туй бреме?

Сам на себе си да се присмиваш...

Или върху проблеми да се концентрираш...

Защо пък да не днес избягаш

и мислено да някой плаж да се изтягаш...

Оставайки да чакат в ъгъл някой

и грижите, и хората... дразнител всякой...

Да кажеш си: ”Ще бъда важен днеска Аз”

и да затвориш клепки във захлас...

Така е таз открадната минутка сладка...

Тъй както е и много кратка...

Аз може да съм веч’ в реалността...

Донесох си обаче... от дирите във пясъка следа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ойа Ердоан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...