Да пишеш стих намираш време.

Защо да носиш и туй бреме?

Сам на себе си да се присмиваш...

Или върху проблеми да се концентрираш...

Защо пък да не днес избягаш

и мислено да някой плаж да се изтягаш...

Оставайки да чакат в ъгъл някой

и грижите, и хората... дразнител всякой...

Да кажеш си: ”Ще бъда важен днеска Аз”

и да затвориш клепки във захлас...

Така е таз открадната минутка сладка...

Тъй както е и много кратка...

Аз може да съм веч’ в реалността...

Донесох си обаче... от дирите във пясъка следа...