Откраднат миг за "Сбогом"

25 сент. 2012 г., 11:59 2013-01-20T13:41:32+02:00

Поэзия

858 0 2

Не можеш да ме видиш между редовете,

но можеш да усетиш част от мен.

А запитваш ли се, може би за кратко,

трудно ли е минал моят ден?

Ти даде ли си сметка, като тръгна,

че ще чакам тук, на същата врата?

Дори не каза, че не ще се върнеш,

а ми помаха плахо... усмивка с половин уста.

Защо поне не каза само: „Сбогом“,

а ме остави тръпнеща в очакване.

Ти знаеш как обичам да мечтая,

но вече не за твоето завръщане.

Твърде много ли съм искала от теб?

И ти ли търсиш щастието по света?

Чуй, ако някой ден ме видиш някъде,

не говори, а само ми помахай със ръка...

Аз не желая да говоря вече с теб.

Дали искам да те видя? Не, не зная.

Затова, ако ме видиш някъде – помахай.

Нека си откраднем само миг за края...

mccm (Цветелина Маркова)

2013-04-30T18:24:07+03:00

страхотна си!
lonelyman (Златко Тошков)

2012-10-18T23:49:46+03:00

Малко тъжно и носталгично звучи. Може би раздялата е била правилната стъпка. Пиши, не се отказвай!