Откраднат миг за "Сбогом"
Не можеш да ме видиш между редовете,
но можеш да усетиш част от мен.
А запитваш ли се, може би за кратко,
трудно ли е минал моят ден?
Ти даде ли си сметка, като тръгна,
че ще чакам тук, на същата врата?
Дори не каза, че не ще се върнеш,
а ми помаха плахо... усмивка с половин уста.
Защо поне не каза само: „Сбогом“,
а ме остави тръпнеща в очакване.
Ти знаеш как обичам да мечтая,
но вече не за твоето завръщане.
Твърде много ли съм искала от теб?
И ти ли търсиш щастието по света?
Чуй, ако някой ден ме видиш някъде,
не говори, а само ми помахай със ръка...
Аз не желая да говоря вече с теб.
Дали искам да те видя? Не, не зная.
Затова, ако ме видиш някъде – помахай.
Нека си откраднем само миг за края...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
