Открадната луна

Поэзия » Другая

1.1K 2 4

ОТКРАДНАТА ЛУНА
Росица Чакърова

Кой отвързал е бесни коне
и нарекъл е пътя съдбовен?
Колко страшна е думата "не" -
много малка, но много виновна...

Да - виновна ! За всичкия студ,
за голямата болка отляво...
Само вятърът още е луд,
щом за топлото спомен навява.

Ех... Подмина и духна далече...
Край дърветата как профуча!
А светът за секунди се свлече
и изчезна... Мигът замълча,

онемял в изненада и страх
и небето заплака без звук,
разпиля се сънят ми на прах,
сякаш мен ме е нямало тук...

Не! Очите все още не вярват,
че от вятър не могат да спят.
Чух, че някой луната откраднал...
Как звездите сега да блестят...?

Лондон, 26/01/2018 '

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)

Благодаря, дами

2018-01-29T17:18:04+02:00
asizi (Nina Toshich)

Е-ее, страхотно е стихото....с прекрасни метафори ....Поздрав!

2018-01-29T10:56:14+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Снощи гледах една замислена Луна и се питах, къде е най-вярната и" дружка, Вечерната звезда?

2018-01-29T08:00:25+02:00
ZamDirector (Jane Doe)

Още първият ред ме грабна, а до края вече съжалявах, че не съм го написала аз ..
Май се опитах да направя комплимент

2018-01-28T22:03:58+02:00