RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
28.01.2018 г., 20:37 ч.

Открадната луна 

  Поезия » Друга
614 2 4

ОТКРАДНАТА ЛУНА
Росица Чакърова

 

Кой отвързал е бесни коне 
и нарекъл е пътя съдбовен? 
Колко страшна е  думата "не" -
много малка, но много виновна...

 

Да - виновна !  За всичкия студ, 
за голямата болка отляво... 
Само вятърът още е луд, 
щом за топлото спомен навява.

 

Ех... Подмина и  духна далече... 
Край дърветата как профуча! 
А светът за секунди се свлече 
и изчезна...  Мигът замълча, 

 

онемял в изненада и страх
и небето заплака без звук,
разпиля се сънят ми на прах,
сякаш мен ме е нямало тук... 

 

Не! Очите все още не вярват,
че от вятър не могат да спят. 
Чух, че някой луната откраднал... 
Как звездите сега да блестят...? 

 

Лондон, 26/01/2018 '

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, дами
  • Е-ее, страхотно е стихото....с прекрасни метафори ....Поздрав!
  • Снощи гледах една замислена Луна и се питах, къде е най-вярната и" дружка, Вечерната звезда?
  • Още първият ред ме грабна, а до края вече съжалявах, че не съм го написала аз ..
    Май се опитах да направя комплимент
Предложения
: ??:??