28.01.2018 г., 20:37

Открадната луна

1.1K 2 4

ОТКРАДНАТА ЛУНА
Росица Чакърова

 

Кой отвързал е бесни коне 
и нарекъл е пътя съдбовен? 
Колко страшна е  думата "не" -
много малка, но много виновна...

 

Да - виновна !  За всичкия студ, 
за голямата болка отляво... 
Само вятърът още е луд, 
щом за топлото спомен навява.

 

Ех... Подмина и  духна далече... 
Край дърветата как профуча! 
А светът за секунди се свлече 
и изчезна...  Мигът замълча, 

 

онемял в изненада и страх
и небето заплака без звук,
разпиля се сънят ми на прах,
сякаш мен ме е нямало тук... 

 

Не! Очите все още не вярват,
че от вятър не могат да спят. 
Чух, че някой луната откраднал... 
Как звездите сега да блестят...? 

 

Лондон, 26/01/2018 '

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, дами
  • Е-ее, страхотно е стихото....с прекрасни метафори ....Поздрав!
  • Снощи гледах една замислена Луна и се питах, къде е най-вярната и" дружка, Вечерната звезда?
  • Още първият ред ме грабна, а до края вече съжалявах, че не съм го написала аз ..
    Май се опитах да направя комплимент

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...