Jan 28, 2018, 8:37 PM

Открадната луна

  Poetry » Other
1.1K 2 4

ОТКРАДНАТА ЛУНА
Росица Чакърова

 

Кой отвързал е бесни коне 
и нарекъл е пътя съдбовен? 
Колко страшна е  думата "не" -
много малка, но много виновна...

 

Да - виновна !  За всичкия студ, 
за голямата болка отляво... 
Само вятърът още е луд, 
щом за топлото спомен навява.

 

Ех... Подмина и  духна далече... 
Край дърветата как профуча! 
А светът за секунди се свлече 
и изчезна...  Мигът замълча, 

 

онемял в изненада и страх
и небето заплака без звук,
разпиля се сънят ми на прах,
сякаш мен ме е нямало тук... 

 

Не! Очите все още не вярват,
че от вятър не могат да спят. 
Чух, че някой луната откраднал... 
Как звездите сега да блестят...? 

 

Лондон, 26/01/2018 '

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, дами
  • Е-ее, страхотно е стихото....с прекрасни метафори ....Поздрав!
  • Снощи гледах една замислена Луна и се питах, къде е най-вярната и" дружка, Вечерната звезда?
  • Още първият ред ме грабна, а до края вече съжалявах, че не съм го написала аз ..
    Май се опитах да направя комплимент

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...