Открадната светлина
Когато беше тъмно, ти дойде,
когато беше тъмно, си отиде,
остави само мрака да снове
и в мрак душата ми да гине.
Заключи ме, ключа в океана хвърли,
трошици хляб в земята ми подхвърли,
открадна път широк със светлина окрилян:
дано ти провърви - от тук ще те закрилям.
И малкото ми светлина дори отнесе
със свещ подхвърлена, без огън ми донесе,
но аз сама отказах се отново,
сама наказах своята душа сурово.
Направих се на глуха и на сляпа,
когато ги открадна в мрака,
прощавам ти, защото ти ги давам,
но ти ще си простиш ли не съзнавам.
Сега върви и вече забрави ме,
душата ми в мрак не може да загине,
когато някой ден надеждата за мен се сети
запалила бих твойта свещ в тъмното да свети.
Дано тогава Бог прости ни,
че ролите ти размени ни
с мойта светлина сега ще се гордееш,
аз от мрака ще те гледам как живееш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Все права защищены
