Открадната светлина
Когато беше тъмно, ти дойде,
когато беше тъмно, си отиде,
остави само мрака да снове
и в мрак душата ми да гине.
Заключи ме, ключа в океана хвърли,
трошици хляб в земята ми подхвърли,
открадна път широк със светлина окрилян:
дано ти провърви - от тук ще те закрилям.
И малкото ми светлина дори отнесе
със свещ подхвърлена, без огън ми донесе,
но аз сама отказах се отново,
сама наказах своята душа сурово.
Направих се на глуха и на сляпа,
когато ги открадна в мрака,
прощавам ти, защото ти ги давам,
но ти ще си простиш ли не съзнавам.
Сега върви и вече забрави ме,
душата ми в мрак не може да загине,
когато някой ден надеждата за мен се сети
запалила бих твойта свещ в тъмното да свети.
Дано тогава Бог прости ни,
че ролите ти размени ни
с мойта светлина сега ще се гордееш,
аз от мрака ще те гледам как живееш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени
