Открадната светлина

Sep 14, 2006, 9:26 PM

Poetry

796 0 2

Когато беше тъмно, ти дойде,
когато беше тъмно, си отиде,
остави само мрака да снове
и в мрак душата ми да гине.

          Заключи ме, ключа в океана хвърли,
         трошици хляб в земята ми подхвърли,
        открадна път широк със светлина окрилян:
        дано ти провърви - от тук ще те закрилям.

И малкото ми светлина дори отнесе
със свещ подхвърлена, без огън ми донесе,
но аз сама отказах се отново,
сама наказах своята душа сурово.

          Направих се на глуха и на сляпа,
          когато ги открадна в мрака,
         прощавам ти, защото ти ги давам,
         но ти ще си простиш ли не съзнавам.

Сега върви и вече забрави ме,
душата ми в мрак не може да загине,
когато някой ден надеждата за мен се сети
запалила бих твойта свещ в тъмното да свети.

          Дано тогава Бог прости ни,
          че ролите ти размени ни
          с мойта светлина сега ще се гордееш,
          аз от мрака ще те гледам как живееш.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Таня__ (Таня)

2006-09-15T17:46:17+03:00

Радвам се че ти хареса Гери и повече,че си го разбрала . Благодаря за съвета оценям го, но споко стиха ми не е от сега и такъв човек няма, а напротив, в миналото .... може би.
ria (Гергана Иванова)

2006-09-15T09:27:24+03:00

Много го обичаш този човек, но аз мисля че трябва да се огледаш за някой друг.Не непременно и спешно. Този период ти е необходим, за да осъзнаеш всичко, което ти е причинил героят на стиха. Я се огледай! Виж приятелките ти колко са щастливи с техните половинки, а ти анализираш някой, на който явно не му пука. Време е да минеш на следващия етап!Стихът ми хареса.