Откраднато от Бърнс
Довеяло е времето като къс от другаде -
усещане, в случайна капка дъжд.
Предчувствие за нещо
натежало, от онзи разговор
веднъж, отдавна,
в цъфналата ръж.
Дали пък Финдли ще си науми
да мине и през този праг
рискувайки в прозрачни светове –
ще се уплаши
или ще потропа пак?
Ако при мене дойде вън
във другото селение,
дали от ехото ще се прокрадне гръм
изпепеление до изцеление.
Или е само време временно.
Посята е онази ръж.
Сега расте, а
Джени вече е съвременна
и не и трябва дъжд.
Ни дума моля ви за туй
кога и кой е изменил,
достатъчно е казал някой, някъде веднъж
защо, кога, какво е бил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Все права защищены
