Sovi4ka (Христина)
53 155
22.07.2015 г., 10:12 ч.

Откраднато от Бърнс 

  Поезия
701 0 6

Довеяло е времето като къс от другаде -

усещане, в случайна капка дъжд.

Предчувствие за нещо

натежало, от онзи разговор

веднъж, отдавна,

в цъфналата ръж.

Дали пък Финдли ще си науми

да мине и  през този праг

рискувайки в прозрачни светове –

ще се уплаши

или ще потропа пак?

Ако при мене дойде вън

във другото селение,

дали от ехото ще се прокрадне гръм

изпепеление до  изцеление.

Или е само време временно.

Посята е онази ръж.

Сега расте, а

Джени вече е съвременна

и не и трябва дъжд.

Ни дума моля ви за туй

кога и кой е изменил,

достатъчно е казал някой, някъде веднъж

защо, кога, какво е бил.

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От мен,почитателка на Бърнс, искрени поздрави за успеха.Wali/Виолета Томова/
  • Мммм..., осъвременен вариант..., що му е на някой да се вре в подробности...!!!
    "Ни дума моля ви за туй
    кога и кой е изменил,
    достатъчно е казал някой, някъде веднъж -
    защо, кога, какъв е бил."
  • благодаря на всички, мисля че с този стих мога да ви кажа довиждане и да оставя големите да творят
  • Самият Бърнс би завидял
    (`ко можеше да види)
    И к`ва ли ръж би той посял
    възвдъхновен вторично.
  • Благодаря
  • "Доволен съм с малко и с малко богат,
    и грижи смутят ли покоя ми, брат,
    със чашка и с песен — за първи ли път? —
    ги пращам, по дявола нека вървят!"

    Браво! Много добре ти се е получило.
Предложения
: ??:??