30 мая 2006 г., 15:57

Открих единствено...смъртта

1.2K 0 5

Вървях напред и търсех път.
Намерих само спомени.
Вървях напред и търсех теб,
а не любов отровена.

Вървях напред и взирах се
във хорските лица.
Вървях напред и питах се:
"Изобщо имат ли сърца?"

Вървях напред, дори не спирах
да отдъхна даже миг.
Вървях напред и бавничко умирах,
а ти, и тя, и той не чухте моя вик.

Вървях напред, но имаше ли смисъл?
Вървях, но бях сама.
Вървях, отпивайки живота кисел,
вървях, а никой не видя.

Вървях, оставена и нежелана,
в сърцето със надежда и тъга.
Вървях, търсейки промяна,
а открих единствено...


...Смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...