Открих единствено...смъртта
Вървях напред и търсех път.
Намерих само спомени.
Вървях напред и търсех теб,
а не любов отровена.
Вървях напред и взирах се
във хорските лица.
Вървях напред и питах се:
"Изобщо имат ли сърца?"
Вървях напред, дори не спирах
да отдъхна даже миг.
Вървях напред и бавничко умирах,
а ти, и тя, и той не чухте моя вик.
Вървях напред, но имаше ли смисъл?
Вървях, но бях сама.
Вървях, отпивайки живота кисел,
вървях, а никой не видя.
Вървях, оставена и нежелана,
в сърцето със надежда и тъга.
Вървях, търсейки промяна,
а открих единствено...
...Смъртта!
© Теодора All rights reserved.
