12 июл. 2013 г., 20:35

Открих Те

1K 0 3

Потърсих Те, Господи...

                    сред тътена на мощни водопади,

                    сред вятъра над бурните вълни,

                    сред ритъма на морските каскади,

                    в прибоя на крайбрежните води,

                    в най-финия прашец на ранно цвете,

                    в жуженето на пъргави пчели,

                    сред мъдрост прекосила вековете,

                    в безкрая на небесни висини,

                    в хармония от звук, от стон, от песен,

                    в мълчание сред звездна тишина,

                    в рисунъка на закъсняла есен,

                    в предела между мрак и светлина,

                    в зората на изгряващото слънце,

                    във залеза над синьото море,

                    в растежа на покълналото зрънце,

                    а Те открих...

                                                  във моето сърце.                

                                                

                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Комлименти!
  • Няма нищо по-хубаво от това!!!
    Човек трябва да носи преди всичко в сърцето си
    своята Икона и там да си "запалва свещичка",
    когато му се прииска да се помоли!!!
  • Прекрасна палитра!Красота!Аплодисменти!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...