Плувах из света –
носеща се по течението на бурните води.
Търсих пристанище за моята душа, но не намирах.
Всичко в мен страдаше от болка,
че не откривах своята сродна душа.
Страдах и плаках много –
отчаяна от всичко това.
Срещнах те най-неочаквано.
Влезе в живота ми с толкова топлина,
нежно и бавно, без да се усетя аз.
Гласът ти беше толкова чувствен и нежен като коприна.
Караше ме да се разтапям като леда. Докоснеше ли ме – ...