Плувах из света –

носеща се по течението на бурните води.

Търсих пристанище за моята душа, но не намирах.

Всичко в мен страдаше от болка,

че не откривах своята сродна душа.

Страдах и плаках много –

отчаяна от всичко това.

Срещнах те най-неочаквано.

Влезе в живота ми с толкова топлина,

нежно и бавно, без да се усетя аз.

Гласът ти беше толкова чувствен и нежен като коприна.

Караше ме да се разтапям като леда. Докоснеше ли ме –

сърцето ми забиваше тъй лудо

и потъвах в омагьосания свят.

Всичко в мен пърхаше,

като с криле на пеперуда,

а светът ми се виждаше различен,

пълен с много цветове – неразкрити досега за мен.

Всичко в теб излъчваше това,

което тъй силно съм жадувала

и спокойствие настана в моята душа.

Всяка частица от теб крещеше –

Аз съм този, който толкова дълго търсеше.

Слънчевата ти усмивка, топлите ти очи,

жестовете и движенията на твоята същност – наречена душа.

Съзнанието ти ми шепнеше –

довери се и приеми ме в твоя свят!

Аз също много дълго копнях за теб.

И нека да се слеем в едно с вечността на нашата съдба!