1.03.2011 г., 19:39

Открих те в цветове

558 0 0

Плувах из света –

носеща се по течението на бурните води.

Търсих пристанище за моята душа, но не намирах.

Всичко в мен страдаше от болка,

че не откривах своята сродна душа.

Страдах и плаках много –

отчаяна от всичко това.

Срещнах те най-неочаквано.

Влезе в живота ми с толкова топлина,

нежно и бавно, без да се усетя аз.

Гласът ти беше толкова чувствен и нежен като коприна.

Караше ме да се разтапям като леда. Докоснеше ли ме –

сърцето ми забиваше тъй лудо

и потъвах в омагьосания свят.

Всичко в мен пърхаше,

като с криле на пеперуда,

а светът ми се виждаше различен,

пълен с много цветове – неразкрити досега за мен.

Всичко в теб излъчваше това,

което тъй силно съм жадувала

и спокойствие настана в моята душа.

Всяка частица от теб крещеше –

Аз съм този, който толкова дълго търсеше.

Слънчевата ти усмивка, топлите ти очи,

жестовете и движенията на твоята същност – наречена душа.

Съзнанието ти ми шепнеше –

довери се и приеми ме в твоя свят!

Аз също много дълго копнях за теб.

И нека да се слеем в едно с вечността на нашата съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...