Плувах из света –
носеща се по течението на бурните води.
Търсих пристанище за моята душа, но не намирах.
Всичко в мен страдаше от болка,
че не откривах своята сродна душа.
Страдах и плаках много –
отчаяна от всичко това.
Срещнах те най-неочаквано.
Влезе в живота ми с толкова топлина,
нежно и бавно, без да се усетя аз.
Гласът ти беше толкова чувствен и нежен като коприна.
Караше ме да се разтапям като леда. Докоснеше ли ме –
сърцето ми забиваше тъй лудо
и потъвах в омагьосания свят.
Всичко в мен пърхаше,
като с криле на пеперуда,
а светът ми се виждаше различен,
пълен с много цветове – неразкрити досега за мен.
Всичко в теб излъчваше това,
което тъй силно съм жадувала
и спокойствие настана в моята душа.
Всяка частица от теб крещеше –
Аз съм този, който толкова дълго търсеше.
Слънчевата ти усмивка, топлите ти очи,
жестовете и движенията на твоята същност – наречена душа.
Съзнанието ти ми шепнеше –
довери се и приеми ме в твоя свят!
Аз също много дълго копнях за теб.
И нека да се слеем в едно с вечността на нашата съдба!
© СИЛВИЯ ИВАНОВА All rights reserved.