18 июн. 2009 г., 23:01

Откровение

1.5K 0 12

                            Защо се мъча,

                            защо да страдам,

                            защо да търся,

                            защо да моля,

                            защо когато един единствен път

                            и аз поискам нещо,

                            остава то в съмнение,

                            оказва се фатална грешка.

                            А болката кой ще утоли,

                            а за любовта ми кой ще ми повярва?

                            Едната нежност ми остана,

                            под груба външност

                            и маниерен тон.

                            Не съм самотен,

                            това е мит,

                            сам си налагам тази клетка.

                            Защото искам поне един единствен път,

                            аз да обичам,

                            аз да желая,

                            аз да горя,

                            на таз любовна клада!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...