Защо се мъча,
защо да страдам,
защо да търся,
защо да моля,
защо когато един единствен път
и аз поискам нещо,
остава то в съмнение,
оказва се фатална грешка.
А болката кой ще утоли,
а за любовта ми кой ще ми повярва?
Едната нежност ми остана,
под груба външност
и маниерен тон.
Не съм самотен,
това е мит,
сам си налагам тази клетка.
Защото искам поне един единствен път,
аз да обичам,
аз да желая,
аз да горя,
на таз любовна клада!
© Петър Койчев Всички права запазени