18.06.2009 г., 23:01

Откровение

1.5K 0 12

                            Защо се мъча,

                            защо да страдам,

                            защо да търся,

                            защо да моля,

                            защо когато един единствен път

                            и аз поискам нещо,

                            остава то в съмнение,

                            оказва се фатална грешка.

                            А болката кой ще утоли,

                            а за любовта ми кой ще ми повярва?

                            Едната нежност ми остана,

                            под груба външност

                            и маниерен тон.

                            Не съм самотен,

                            това е мит,

                            сам си налагам тази клетка.

                            Защото искам поне един единствен път,

                            аз да обичам,

                            аз да желая,

                            аз да горя,

                            на таз любовна клада!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...