18.06.2009 г., 23:01 ч.

Откровение 

  Поезия » Бели стихове
1232 0 12

                            Защо се мъча,

                            защо да страдам,

                            защо да търся,

                            защо да моля,

                            защо когато един единствен път

                            и аз поискам нещо,

                            остава то в съмнение,

                            оказва се фатална грешка.

                            А болката кой ще утоли,

                            а за любовта ми кой ще ми повярва?

                            Едната нежност ми остана,

                            под груба външност

                            и маниерен тон.

                            Не съм самотен,

                            това е мит,

                            сам си налагам тази клетка.

                            Защото искам поне един единствен път,

                            аз да обичам,

                            аз да желая,

                            аз да горя,

                            на таз любовна клада!

© Петър Койчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??