Защо се мъча,
защо да страдам,
защо да търся,
защо да моля,
защо когато един единствен път
и аз поискам нещо,
остава то в съмнение,
оказва се фатална грешка.
А болката кой ще утоли,
а за любовта ми кой ще ми повярва?
Едната нежност ми остана,
под груба външност
и маниерен тон.
Не съм самотен,
това е мит,
сам си налагам тази клетка.
Защото искам поне един единствен път,
аз да обичам,
аз да желая,
аз да горя,
на таз любовна клада!
© Петър Койчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
