Откровение
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
набоцкани от стръкчета трева,
крилете ми -
прогизнали от дъжд...
Очите ми -
превърнати в солени езера
от взиране напред да те съзрат
побраха всеки зов и радост, и тъга,
и всеки неизминат още път...
Прости ми,
че изцапах твоето пространство...
Но зная, че от всички мои цапаници
ще създадеш най-хармоничната картина
на твоята и моята душа
в едно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены