rummis (Румяна Славкова)
113 102
7.10.2006 г., 22:08 ч.

Откровение 

  Поезия
615 0 5
Прости ми, че изцапах твоето пространство
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
               набоцкани от стръкчета трева,
крилете ми -
              прогизнали от дъжд...
Очите ми -
              превърнати в солени езера
от взиране напред да те съзрат
побраха всеки зов и радост, и тъга,
и всеки неизминат още път...

Прости ми,
че изцапах твоето пространство...

Но зная, че от всички мои цапаници
ще създадеш най-хармоничната картина
на твоята и моята душа
в едно.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • съгласна съм с Албиция. последният куплет наистина има нужда от редакция за да стане стихът ти перфектен.
  • не се сърдя и за двойките, все пак всеки си има мнение. Благодаря на всички ви. А За израза "всички мои цапаници", Албиция, си напълно права, но досега не можах да измисля с какво да го заместя, освен с "мацаници", но ефектът е същия
  • Идеята ти е много добра!Поздрав за стиха!
  • Аман от "умници",които вместо съвет/или поради липса на такъв/пишат двойки!Поздрав за стиха!
  • Харесва ми идеята и стихът е добър. Помисли върху израза "всички мои цапаници", може би има начин да стане по- добре. Все пак е само лично мое мнение. А иначе те поздравявам!
Предложения
: ??:??