7 oct 2006, 22:08

Откровение

  Poesía
809 0 5
Прости ми, че изцапах твоето пространство
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
               набоцкани от стръкчета трева,
крилете ми -
              прогизнали от дъжд...
Очите ми -
              превърнати в солени езера
от взиране напред да те съзрат
побраха всеки зов и радост, и тъга,
и всеки неизминат още път...

Прости ми,
че изцапах твоето пространство...

Но зная, че от всички мои цапаници
ще създадеш най-хармоничната картина
на твоята и моята душа
в едно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • съгласна съм с Албиция. последният куплет наистина има нужда от редакция за да стане стихът ти перфектен.
  • не се сърдя и за двойките, все пак всеки си има мнение. Благодаря на всички ви. А За израза "всички мои цапаници", Албиция, си напълно права, но досега не можах да измисля с какво да го заместя, освен с "мацаници", но ефектът е същия
  • Идеята ти е много добра!Поздрав за стиха!
  • Аман от "умници",които вместо съвет/или поради липса на такъв/пишат двойки!Поздрав за стиха!
  • Харесва ми идеята и стихът е добър. Помисли върху израза "всички мои цапаници", може би има начин да стане по- добре. Все пак е само лично мое мнение. А иначе те поздравявам!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...