rummis (Румяна Славкова)
113 102
Oct 7, 2006, 10:08 PM

Откровение 

  Poetry
644 0 5
Прости ми, че изцапах твоето пространство
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
               набоцкани от стръкчета трева,
крилете ми -
              прогизнали от дъжд...
Очите ми -
              превърнати в солени езера
от взиране напред да те съзрат
побраха всеки зов и радост, и тъга,
и всеки неизминат още път...

Прости ми,
че изцапах твоето пространство...

Но зная, че от всички мои цапаници
ще създадеш най-хармоничната картина
на твоята и моята душа
в едно.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • съгласна съм с Албиция. последният куплет наистина има нужда от редакция за да стане стихът ти перфектен.
  • не се сърдя и за двойките, все пак всеки си има мнение. Благодаря на всички ви. А За израза "всички мои цапаници", Албиция, си напълно права, но досега не можах да измисля с какво да го заместя, освен с "мацаници", но ефектът е същия
  • Идеята ти е много добра!Поздрав за стиха!
  • Аман от "умници",които вместо съвет/или поради липса на такъв/пишат двойки!Поздрав за стиха!
  • Харесва ми идеята и стихът е добър. Помисли върху израза "всички мои цапаници", може би има начин да стане по- добре. Все пак е само лично мое мнение. А иначе те поздравявам!
Random works
: ??:??