Oct 7, 2006, 10:08 PM

Откровение

  Poetry
808 0 5
Прости ми, че изцапах твоето пространство
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
               набоцкани от стръкчета трева,
крилете ми -
              прогизнали от дъжд...
Очите ми -
              превърнати в солени езера
от взиране напред да те съзрат
побраха всеки зов и радост, и тъга,
и всеки неизминат още път...

Прости ми,
че изцапах твоето пространство...

Но зная, че от всички мои цапаници
ще създадеш най-хармоничната картина
на твоята и моята душа
в едно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • съгласна съм с Албиция. последният куплет наистина има нужда от редакция за да стане стихът ти перфектен.
  • не се сърдя и за двойките, все пак всеки си има мнение. Благодаря на всички ви. А За израза "всички мои цапаници", Албиция, си напълно права, но досега не можах да измисля с какво да го заместя, освен с "мацаници", но ефектът е същия
  • Идеята ти е много добра!Поздрав за стиха!
  • Аман от "умници",които вместо съвет/или поради липса на такъв/пишат двойки!Поздрав за стиха!
  • Харесва ми идеята и стихът е добър. Помисли върху израза "всички мои цапаници", може би има начин да стане по- добре. Все пак е само лично мое мнение. А иначе те поздравявам!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...