21 дек. 2007 г., 11:13

Откровение

1.3K 0 1

Светулки в мрака - две очи

проблясват в тръпнещо очакване,

говорят вместо теб, а ти мълчиш...

не би признал ми всичко, както те.

Ти обич без да искаш ми разкри,

неописуема с думи, нежна и сияйна,

способна каменно сърце да разтупти

и неспособна вече да е плаха тайна.

Не ги упреквай, не, не ги вини,

че си признаха вместо теб за любовта...

Те искаха да спре да ги боли,

че отразяват безконечна самота.

Аз чувствата не ще ти накърня,

не бих могла със присмех да отвърна!

На тебе, мили, обич двойна ще даря,

за миг защото моя свят ти преобърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...