Светулки в мрака - две очи

проблясват в тръпнещо очакване,

говорят вместо теб, а ти мълчиш...

не би признал ми всичко, както те.

Ти обич без да искаш ми разкри,

неописуема с думи, нежна и сияйна,

способна каменно сърце да разтупти

и неспособна вече да е плаха тайна.

Не ги упреквай, не, не ги вини,

че си признаха вместо теб за любовта...

Те искаха да спре да ги боли,

че отразяват безконечна самота.

Аз чувствата не ще ти накърня,

не бих могла със присмех да отвърна!

На тебе, мили, обич двойна ще даря,

за миг защото моя свят ти преобърна.