Светулки в мрака - две очи
проблясват в тръпнещо очакване,
говорят вместо теб, а ти мълчиш...
не би признал ми всичко, както те.
Ти обич без да искаш ми разкри,
неописуема с думи, нежна и сияйна,
способна каменно сърце да разтупти
и неспособна вече да е плаха тайна.
Не ги упреквай, не, не ги вини,
че си признаха вместо теб за любовта...
Те искаха да спре да ги боли,
че отразяват безконечна самота. ...