21.12.2007 г., 11:13

Откровение

1.3K 0 1

Светулки в мрака - две очи

проблясват в тръпнещо очакване,

говорят вместо теб, а ти мълчиш...

не би признал ми всичко, както те.

Ти обич без да искаш ми разкри,

неописуема с думи, нежна и сияйна,

способна каменно сърце да разтупти

и неспособна вече да е плаха тайна.

Не ги упреквай, не, не ги вини,

че си признаха вместо теб за любовта...

Те искаха да спре да ги боли,

че отразяват безконечна самота.

Аз чувствата не ще ти накърня,

не бих могла със присмех да отвърна!

На тебе, мили, обич двойна ще даря,

за миг защото моя свят ти преобърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...