Dec 21, 2007, 11:13 AM

Откровение

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Светулки в мрака - две очи

проблясват в тръпнещо очакване,

говорят вместо теб, а ти мълчиш...

не би признал ми всичко, както те.

Ти обич без да искаш ми разкри,

неописуема с думи, нежна и сияйна,

способна каменно сърце да разтупти

и неспособна вече да е плаха тайна.

Не ги упреквай, не, не ги вини,

че си признаха вместо теб за любовта...

Те искаха да спре да ги боли,

че отразяват безконечна самота.

Аз чувствата не ще ти накърня,

не бих могла със присмех да отвърна!

На тебе, мили, обич двойна ще даря,

за миг защото моя свят ти преобърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...