23 мар. 2008 г., 21:33

Откровение

683 0 3


                                                       ОТКРОВЕНИЕ
                                                                                                        
на Ники                           



                                                                                        Потъвам в мисли и броя минутите.
                                                           Завръщам се във спомена...
                                                           Неказани слова. Слова нечути.
                                                           И... книга неразтворена.


                                                           Несбъднат блян. Натрупана обида.
                                                           Сълзи преглътнати пресъхнали.
                                                           Къде със болката си да отида
                                                           и как да спра ръцете неотдъхнали?


                                                          Неречена молитва. Неизбухнал гняв.
                                                          Неистинска любов и истинска измама.
                                                          Негледан филм. Несторен грях...
                                                          Това е, сине! Друго няма.
                                                                                                           

                                    





                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илзе Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...