23.03.2008 г., 21:33

Откровение

679 0 3


                                                       ОТКРОВЕНИЕ
                                                                                                        
на Ники                           



                                                                                        Потъвам в мисли и броя минутите.
                                                           Завръщам се във спомена...
                                                           Неказани слова. Слова нечути.
                                                           И... книга неразтворена.


                                                           Несбъднат блян. Натрупана обида.
                                                           Сълзи преглътнати пресъхнали.
                                                           Къде със болката си да отида
                                                           и как да спра ръцете неотдъхнали?


                                                          Неречена молитва. Неизбухнал гняв.
                                                          Неистинска любов и истинска измама.
                                                          Негледан филм. Несторен грях...
                                                          Това е, сине! Друго няма.
                                                                                                           

                                    





                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...