Mar 23, 2008, 9:33 PM

Откровение

  Poetry » Other
681 0 3


                                                       ОТКРОВЕНИЕ
                                                                                                        
на Ники                           



                                                                                        Потъвам в мисли и броя минутите.
                                                           Завръщам се във спомена...
                                                           Неказани слова. Слова нечути.
                                                           И... книга неразтворена.


                                                           Несбъднат блян. Натрупана обида.
                                                           Сълзи преглътнати пресъхнали.
                                                           Къде със болката си да отида
                                                           и как да спра ръцете неотдъхнали?


                                                          Неречена молитва. Неизбухнал гняв.
                                                          Неистинска любов и истинска измама.
                                                          Негледан филм. Несторен грях...
                                                          Това е, сине! Друго няма.
                                                                                                           

                                    





                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илзе Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...