Mar 23, 2008, 9:33 PM

Откровение

  Poetry » Other
678 0 3


                                                       ОТКРОВЕНИЕ
                                                                                                        
на Ники                           



                                                                                        Потъвам в мисли и броя минутите.
                                                           Завръщам се във спомена...
                                                           Неказани слова. Слова нечути.
                                                           И... книга неразтворена.


                                                           Несбъднат блян. Натрупана обида.
                                                           Сълзи преглътнати пресъхнали.
                                                           Къде със болката си да отида
                                                           и как да спра ръцете неотдъхнали?


                                                          Неречена молитва. Неизбухнал гняв.
                                                          Неистинска любов и истинска измама.
                                                          Негледан филм. Несторен грях...
                                                          Това е, сине! Друго няма.
                                                                                                           

                                    





                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илзе Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...