7 нояб. 2013 г., 22:54

Откровение

675 0 1

 

        ОТКРОВЕНИЕ

 

Остаряхме със теб разделени,

аз в чужбина, ти вкъщи сами,

от чувства и вини раздвоени

прелиствахме тъжните дни,

 

в календара с надежда, че утре

отново ще бъдем със теб

един до друг да се будиме сутрин,

а денят да е весел и лек.

 

Вече всичко остана без смисъл,

освен нашата близост, нали

човекът така е орисан,

до време са имот и пари.

 

Любовта е онази, която

остава дори след смъртта,

тя е на живота боята,

колор на мъката и радостта.

 

Побеляхме, но душите са живи,

те дишат със тази любов,

ти още ме правиш щастлива,

аз съм смисъла на твоя живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...