7 nov 2013, 22:54

Откровение

  Poesía » Otra
677 0 1

 

        ОТКРОВЕНИЕ

 

Остаряхме със теб разделени,

аз в чужбина, ти вкъщи сами,

от чувства и вини раздвоени

прелиствахме тъжните дни,

 

в календара с надежда, че утре

отново ще бъдем със теб

един до друг да се будиме сутрин,

а денят да е весел и лек.

 

Вече всичко остана без смисъл,

освен нашата близост, нали

човекът така е орисан,

до време са имот и пари.

 

Любовта е онази, която

остава дори след смъртта,

тя е на живота боята,

колор на мъката и радостта.

 

Побеляхме, но душите са живи,

те дишат със тази любов,

ти още ме правиш щастлива,

аз съм смисъла на твоя живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...