Откровение
ОТКРОВЕНИЕ
Остаряхме със теб разделени,
аз в чужбина, ти вкъщи сами,
от чувства и вини раздвоени
прелиствахме тъжните дни,
в календара с надежда, че утре
отново ще бъдем със теб
един до друг да се будиме сутрин,
а денят да е весел и лек.
Вече всичко остана без смисъл,
освен нашата близост, нали
човекът така е орисан,
до време са имот и пари.
Любовта е онази, която
остава дори след смъртта,
тя е на живота боята,
колор на мъката и радостта.
Побеляхме, но душите са живи,
те дишат със тази любов,
ти още ме правиш щастлива,
аз съм смисъла на твоя живот.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
