7.11.2013 г., 22:54

Откровение

674 0 1

 

        ОТКРОВЕНИЕ

 

Остаряхме със теб разделени,

аз в чужбина, ти вкъщи сами,

от чувства и вини раздвоени

прелиствахме тъжните дни,

 

в календара с надежда, че утре

отново ще бъдем със теб

един до друг да се будиме сутрин,

а денят да е весел и лек.

 

Вече всичко остана без смисъл,

освен нашата близост, нали

човекът така е орисан,

до време са имот и пари.

 

Любовта е онази, която

остава дори след смъртта,

тя е на живота боята,

колор на мъката и радостта.

 

Побеляхме, но душите са живи,

те дишат със тази любов,

ти още ме правиш щастлива,

аз съм смисъла на твоя живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...