Откровиние
Вълшебна чешма,
течаща сама,
през сухите дни
на вярата ни –
едно видение.
Живот ни дарява,
не наранява,
и тихо се стича,
на пулс тя прилича –
дъх от вдъхновение.
Шепти сред съня
и подканва деня,
пак да се смее,
щом слънце изгрее –
като отражение.
Водата кристална,
от почвата кална
как скулптура прави,
за да не забрави –
тя е....откровение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ