Nov 1, 2025, 6:41 AM

Откровиние

  Poetry
170 0 0

Вълшебна чешма,

течаща сама,

през сухите дни

на вярата ни –

едно видение.

 

Живот ни дарява,

не наранява,

и тихо се стича,

на пулс тя прилича –

дъх от вдъхновение.

 

Шепти сред съня

и подканва деня,

пак да се смее,

щом слънце изгрее –

като отражение.

 

Водата кристална,

от почвата кална

как скулптура прави,

за да не забрави –

тя е....откровение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...