10 июн. 2011 г., 11:46

Откъс

966 0 2

Откъс

 

.......................

С тъга погледна в пропастта,

дори със мъничко надежда във очите.

Дали случайно там е песента,

която винаги извиква ни сълзите...

С ограбено сърце стоеше

и без капка колебание пое,

сега към бездната летеше

невинен, но с вина във своето сърце...

..........................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Криси. Отдавна и аз не бях влизала, но има неща от които човек не може да се откаже.
  • Мило момиче, добре дошла (отдавна не съм влизала в сайта)! Продължавай да пишеш, можеш го! Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....