Откъс
.......................
С тъга погледна в пропастта,
дори със мъничко надежда във очите.
Дали случайно там е песента,
която винаги извиква ни сълзите...
С ограбено сърце стоеше
и без капка колебание пое,
сега към бездната летеше
невинен, но с вина във своето сърце...
..........................
© Цвети Иванова Все права защищены