Jun 10, 2011, 11:46 AM

Откъс

  Poetry
968 0 2

Откъс

 

.......................

С тъга погледна в пропастта,

дори със мъничко надежда във очите.

Дали случайно там е песента,

която винаги извиква ни сълзите...

С ограбено сърце стоеше

и без капка колебание пое,

сега към бездната летеше

невинен, но с вина във своето сърце...

..........................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Криси. Отдавна и аз не бях влизала, но има неща от които човек не може да се откаже.
  • Мило момиче, добре дошла (отдавна не съм влизала в сайта)! Продължавай да пишеш, можеш го! Поздрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....