10.06.2011 г., 11:46

Откъс

962 0 2

Откъс

 

.......................

С тъга погледна в пропастта,

дори със мъничко надежда във очите.

Дали случайно там е песента,

която винаги извиква ни сълзите...

С ограбено сърце стоеше

и без капка колебание пое,

сега към бездната летеше

невинен, но с вина във своето сърце...

..........................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Криси. Отдавна и аз не бях влизала, но има неща от които човек не може да се откаже.
  • Мило момиче, добре дошла (отдавна не съм влизала в сайта)! Продължавай да пишеш, можеш го! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...