10.06.2011 г., 11:46

Откъс

963 0 2

Откъс

 

.......................

С тъга погледна в пропастта,

дори със мъничко надежда във очите.

Дали случайно там е песента,

която винаги извиква ни сълзите...

С ограбено сърце стоеше

и без капка колебание пое,

сега към бездната летеше

невинен, но с вина във своето сърце...

..........................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Криси. Отдавна и аз не бях влизала, но има неща от които човек не може да се откаже.
  • Мило момиче, добре дошла (отдавна не съм влизала в сайта)! Продължавай да пишеш, можеш го! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...