6 авг. 2014 г., 00:14

Откъслечните хора

538 0 1

Откъслечните хора не предават,

не мразят, но в любов не се обричат.

Те идват днес, а утре заминават

и после във писма се преобличат.

 

Откъслечните хора те познават...

Познаваш ги и ти, но не добре.

Те кимват днес, а утре подминават

и тъй било е вече векове.

 

Споделяш с някои от тях по ден,

със други пък по час и половина.

Със трети може би делил си чин,

но всичко е обречено да гине.

 

Един лъжовен, мрачен феномен

за някого – тъга, за други – скука.

Ти може днес да вземеш къс от мен

и утре да го пратиш на боклука.

 

И днеска ще се смеем до умора,

а утре ще съм в задния ти джоб.

Едно умеем всички живи хора.

Да късаме един от друг до гроб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Вълков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...