Откъслечните хора не предават,

не мразят, но в любов не се обричат.

Те идват днес, а утре заминават

и после във писма се преобличат.

Откъслечните хора те познават...

Познаваш ги и ти, но не добре.

Те кимват днес, а утре подминават

и тъй било е вече векове.

Споделяш с някои от тях по ден,

със други пък по час и половина.

Със трети може би делил си чин,

но всичко е обречено да гине.

Един лъжовен, мрачен феномен

за някого – тъга, за други – скука.

Ти може днес да вземеш къс от мен

и утре да го пратиш на боклука.

И днеска ще се смеем до умора,

а утре ще съм в задния ти джоб.

Едно умеем всички живи хора.

Да късаме един от друг до гроб...