Откъслечните хора
Откъслечните хора не предават,
не мразят, но в любов не се обричат.
Те идват днес, а утре заминават
и после във писма се преобличат.
Откъслечните хора те познават...
Познаваш ги и ти, но не добре.
Те кимват днес, а утре подминават
и тъй било е вече векове.
Споделяш с някои от тях по ден,
със други пък по час и половина.
Със трети може би делил си чин,
но всичко е обречено да гине.
Един лъжовен, мрачен феномен
за някого – тъга, за други – скука.
Ти може днес да вземеш къс от мен
и утре да го пратиш на боклука.
И днеска ще се смеем до умора,
а утре ще съм в задния ти джоб.
Едно умеем всички живи хора.
Да късаме един от друг до гроб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Вълков Всички права запазени
