6 ago 2014, 0:14

Откъслечните хора

  Poesía
541 0 1

Откъслечните хора не предават,

не мразят, но в любов не се обричат.

Те идват днес, а утре заминават

и после във писма се преобличат.

 

Откъслечните хора те познават...

Познаваш ги и ти, но не добре.

Те кимват днес, а утре подминават

и тъй било е вече векове.

 

Споделяш с някои от тях по ден,

със други пък по час и половина.

Със трети може би делил си чин,

но всичко е обречено да гине.

 

Един лъжовен, мрачен феномен

за някого – тъга, за други – скука.

Ти може днес да вземеш къс от мен

и утре да го пратиш на боклука.

 

И днеска ще се смеем до умора,

а утре ще съм в задния ти джоб.

Едно умеем всички живи хора.

Да късаме един от друг до гроб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Вълков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...