Aug 6, 2014, 12:14 AM

Откъслечните хора

  Poetry
537 0 1

Откъслечните хора не предават,

не мразят, но в любов не се обричат.

Те идват днес, а утре заминават

и после във писма се преобличат.

 

Откъслечните хора те познават...

Познаваш ги и ти, но не добре.

Те кимват днес, а утре подминават

и тъй било е вече векове.

 

Споделяш с някои от тях по ден,

със други пък по час и половина.

Със трети може би делил си чин,

но всичко е обречено да гине.

 

Един лъжовен, мрачен феномен

за някого – тъга, за други – скука.

Ти може днес да вземеш къс от мен

и утре да го пратиш на боклука.

 

И днеска ще се смеем до умора,

а утре ще съм в задния ти джоб.

Едно умеем всички живи хора.

Да късаме един от друг до гроб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Вълков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...